Потопих се в светлина...

Потопих се аз в красотата,

летях сред лазурни небеса -

но на живота наш нещата

са добра дума и човещина…

ОТ НЕБЕСНАТА РОСА…

От небесната роса

и духа божествен

покълнаха цветя

в реда естествен…

От лъча светлина

и снежинка бала

ето цветната дъга

в блясък засияла…

От полъха свеж

и порив сърдечен

с любовен копнеж

животът е вечен…

“Пейте и се веселете”-

завещаха Боговете!...

НЕДЕЙТЕ

Не късайте цветята
(та те са божествени),
не тъпчете тревата
за нужди естествени!...

Не дразнете лъвовете
(дори да са в клетката),

човечни хора станете
да ви излезе сметката...

ПЕСЕН НОВА

Песен нова сърцето възпява,

поема епична за стария рай

и духът песента нова запява,

приказка с щастливия край…

Въпреки злостните нападки

на същества бездарни и зли,

тук старите робски порядки

издуха ги вятър като мъгли…

Ще станат хората щастливи,

ще има рай не след смъртта,

рай с човеци реални и живи

тук, сега, на тази наша земя…

СВЕТЛА ПРОЛЕТ Е НАВЪН

СВЕТЛА ПРОЛЕТ Е НАВЪН

Пролетта идва и напира,

Слънцето яростно блести –

природата силите набира,

бърза тварите да съживи…

И Човекът вече се събуди

от хилядолетния си сън –

отхвърли старите заблуди

че светла пролет е навън…

Ще захвърли и хомота

на престъпните си грешки,

ще си промени живота,

ще заживее по човешки…

Светла пролет е навън:

- Хора! Ставайте от сън!

ПРОЛЕТНА ПРОМЯНА...

Пролетта промени света изведнъж,

стана тъй светло, свежо и красиво –

погледни дъгата след росния дъжд

и сърцето ти ще затупти щастливо!

ПРЕГРЪДКАТА НА ПРОЛЕТТА

Слънцето от облака надникна,

небето лазурно синьо засия,

топлина в душите ни проникна

от прегръдката на пролетта…