БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ
Усмивка да грее на лицето,
обич да облива сърцето,
снагата да е вечно млада,
духът ничком да не пада…
Цветята на мечтите да не вехнат,
благата като водопад да текнат,
читави, умни и добри да са децата,
с радостни химни да срещаме зората…
ИЗПРАВЯМ ГОРДО ГЛАВАТА
Изправям гордо главата,
разпервам широко ръцете –
сбъдва се на човека мечтата
да живеят в мир синовете!...
Тръгвам уверено напред,
избрах вярната посока –
настана мирний свет,
свърши борбата ни жестока!...
Разтягам устни в усмивка,
запявам волно песента –
аз съм първата щастливка,
видяла в тунела светлина!...
С думи бързам да запиша
посланието ново към човека –
“План за свободата” се нарича,
сътворено е от памтивека…
А вий не се чудете и умете -
без недоверие и скептицизъм
мира и свободата защитете
от безумие и вандализъм!...
ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ
Мили дядо Боже,
да знаеш, че така повече не може!...
Зная, че ти хората направил си добрички
и много манджа оставил си за всички,
ала на нас от бачкане ни се отели яко вола
защото много принизил си тук контрола!...
Значи много сме изпаднали кутсуз – карък –
тарикатите са малко – останалите са балък;
малко са и айро-самолетните летища –
останалото е покрито навсякъде с бунища…
С чинии сателитни панелките сме накичили
и населението земно яко сме го наплодили…
Ти кажи на свети Петър когато е на вахта
ключове да прати от апартамент, кола и яхта!...
Ей тогава да видиш ти какъв живот –
като сладка черешка от домашен компот…
Благодаря ти много за вниманието –
ето, че ми минаха гнева и отчаянието!...
И накрая ти казвам много, много АМИН –
бързам, че ще сменям чарчаветата с алумин!...
ЪНДЪРГРАУНД
С нрави похотливи
от авери уродливи -
плъхове гризат кобила
за апартамент и вила…
Кавалерия от порове
изсече всички борове,
изгризаха елхите
на мишките сестрите,
дръзко в махалата
потъпкаха цветята…
Вред изхвърлят всички
найлонови торбички –
туй са знамената
на интер-времената,
щот мизерната синия
си върви с мърсотия…
На мнозина им е гнусно,
на победителите – вкусно,
а на мене ми е грусно…
ПЪРЗАЛКА ПО ЦВЕТНАТА ДЪГА
Нещо пак обзе ме луда, неистова тъга -
уж с Бога наш ще правим ново шоу,
а се изпързаляхме по цветната дъга
и летим сега стремглаво все надолу…
Правим коли и самолети кат/ играчки,
но не сполучихме в битовия ни модел;
оказва се, че в живота нямаме спирачки,
а папата погрешно Библията е прочел…
Така се суетим и щура паника настъпва –
с ресурсите и екологията сме го закъсали;
властта от дълга и отговорности отстъпва
и годините за преход майче сме проспали…
Преизпълнихме нормата си по генетика –
гордеем се, че сме породисти и мачисти,
но яко закъсахме по физика и аритметика;
човещина не се прави с попове и чекисти…
ОПТИМИСТИЧНА ТРАГЕДИЯ
Лека им е пръстта на тежкарите -
тежко е времето за въздухарите…
Стоически упорстват завалийте -
угаждат всячески на паралийте…
Самоубийствен акт на сепултура -
извън четмо, просвета и култура…
Твърд, чепат характер, объл ум –
пушечно месо за нечии куршум…
Научили на господарите урока –
пожертвани жестоко за порока…
Терминатори, килъри зловещи –
разпределени по точките горещи…
Безсмислено отиват там в гроба -
глава и кръст да не изправи роба…
На човещината найден е колая -
виждаме на мракобесието края…
Вече не сме удавници за сламка –
събуждаме се от вековна дрямка…
Затуй беснеят дерибеите зловещо -
на топлите местенца вече е горещо…
Нека кривят муцуните притворно -
ще паднат скоро тотално и позорно…
ИЗГРЕВ
О, Слънце мое златно,
ти отново изгряваш –
топло и благодатно
с живот ни даряваш!...
Добро утро, живот,
добро утро, човеко –
въздигни се народ,
живей мъдро и леко…
ТРУДНО
Трудно се пише поезия с химикал,
чувствата са някак други, остри,
че светът науките веднъж узнал,
остави истините си житейски прости…
Готвим бързо в микровеле фурна,
но друг е ароматът на гозба в гърне;
синевата не е тъй чиста и лазурна,
тегне тежък смог вместо нежно кадифе…
Погледът ни вече не е чист и ведър,
усмивката ни е порочно изкривена;
дружбата я мерим чак до милиметри,
а обичта ни май отдавна е скопена..
Живеем все на инат и ей така напук
в таз порочност и житейски грешки;
скотски, бедно и мизерно сред боклук –
не заживяхме щастливо по човешки!...
Виним времето и твореца на съдбата,
свикнахме да бъдем озъбени и зли;
не намираме в себе си човещината –
човеци пак да бъдем бихме ли могли!...
Епопеята тук недовършена остава,
не станахме творци на своята съдба;
докато на чудеса робът се надява –
това не е народ, а жалки същества!...
ИНСПЕКЦИЯ
По демаркационната линия,
на реката по фахватера,
по тихия ни Дунав синия
пристъпваше създателя…
Плъзгаше се много тихо
с шапка невидимка –
зад него Пешето и Михо
в индийска нишка – тримка…
Дойдоха на инспекция
(командировка спешна)
от звездната дирекция
на Земята грешна…
Затърсиха си рая-парадисо
и железницата “Пуфта-пафта”,
но изведнъж им замириса
на дзифт,катран и нафта…
Уплашени и изумени
видяха те в реката
много риби умъртвени
влачеха се по водата…
Между тях бутилки бира,
консерви и найлони -
животът в делтата умира
и птици с милиони…
В небето – въртолети,
цветни найлонови торбички,
ревящи мощно самолети
вместо пойни птички…
Някъде избухват бомби,
засвистяха и шрапнели
и втрещиха се кат/ зомби
такова чудо невидели…
Свети Петър се разкиха -
лепна грипа от България,
на Михаил язви му откриха,
а Господ хвана уртикария…
Силно плеснаха с ръцете,
далече в небесата отлетяха,
избягаха оттук и Боговете,
а човеците завинаги осиротяха…
ВЪЗРАЖДАНЕ
Виделината тихо се прокрадва,
изтласква нощния мрак –
пролетта веч душите ни радва,
съживява природата пак…
Виж прораства тревата, цветята,
надежда в душите кълни -
с пролетта ще се роди свободата
за хора с човешки души…
НОВ МАНИФЕСТ
ХОРА! Не бдете – човечни станете!...
ХОРА! Не чакайте да дойде времето;
не се почесвайте по врата и темето!...
ХОРА! Не викайте неволята напразно –
оправете положението си безобразно!...
ХОРА! Не се молете на царете и на боговете,
а ръкави запретнете –
авгиевите обори почистете!...
Почистете въздуха, земята;
почистете морето, реките, езерата!...
Почистете си душата и делата;
потърсете в себе си човещината!...
