ТРУДНО

ТРУДНО

Трудно се пише поезия с химикал,

чувствата са някак други, остри,

че светът науките веднъж узнал,

остави истините си житейски прости…

Готвим бързо в микровеле фурна,

но друг е ароматът на гозба в гърне;

синевата не е тъй чиста и лазурна,

тегне тежък смог вместо нежно кадифе…

Погледът ни вече не е чист и ведър,

усмивката ни е порочно изкривена;

дружбата я мерим чак до милиметри,

а обичта ни май отдавна е скопена..

Живеем все на инат и ей така напук

в таз порочност и житейски грешки;

скотски, бедно и мизерно сред боклук –

не заживяхме щастливо по човешки!...

Виним времето и твореца на съдбата,

свикнахме да бъдем озъбени и зли;

не намираме в себе си човещината –

човеци пак да бъдем бихме ли могли!...

Епопеята тук недовършена остава,

не станахме творци на своята съдба;

докато на чудеса робът се надява –

това не е народ, а жалки същества!...