ПОЛЪХ
Ти си лек зефир,
ти си розов пух,
ти си свеж ефир,
Ти си ведър дух…
Ти си упование,
сияние в тъмата –
лек си за страдание
на тялото и на душата…
Бризът свеж,
небе – коприна,
в косите скреж,
а корабът замина…
Вечно си мечтание,
щастие бленувано -
любовно си очарование
тъй чакано,жадувано…
На брега стоиш,
чайки прелитат,
а времето лети
и дните отлитат…
Полъх е живота,
порив на духа -
музикална нота
в безкрайността…
ПИСМО ДО ДЕЦАТА
Чеда мои,
Тука две нощи се сляха
и затуй звездите не изгряха…
Няма тука бели каравели
вред са хоризонти посивели…
Тука сива е мъгла лютива,
а в душите – тръне и коприва…
Навсякъде е троскот – паламида,
А сърцата – каменна са пирамида…
Сърдит, намръщен им е нравът,
бързо род, приятелство забравят…
Гемии тежки са сковали,
съдбините със вериги оковали…
За човеци няма тук сполука –
надалеч да бягаме от тука…
ДРЕХИ – ВТОРА РЪКА УПОТРЕБА
За изхранването на един човек са необходими пет декара ниви (жито за хляб, слънчоглед за олио, захарно цвекло за захар, плод-зеленчукови градини, лозя и пр.).Това са петте пръста на дясната ни ръка (“…земя като една човешка длан…”).
За облеклото на човека са необходими още пет декара ливади (втора ръка – петте пръста на лявата ръка). Това е паша за овце за вълна, говеда за гьонени обувки, фураж за кокошки, пуйки, прасета, гъски за пух и площи за памук, лен, коноп и пр.
А тези дрехи, които ни предлагат като “втора ръка употреба” са унижение и оскърбление, от което трябва да се чувстваме обидени.
Планът на Исус Христос за град с 5 000 души от “Две риби и пет хляба” е по квадратурата на кръга. Ако най-вътрешният пръстен е с радиус един километър, то площта на града е 50 кв.км, която ще стигне за изхранването на 5 000 души с по 10 декара площ на глава от населението (пет декара за храна и още пет декара за облекло и обувки). По христово време град с 5 000 души е твърде голямо селище за техниката, с която разполага човечеството тогава с животинска тяга.
Но вместо респект и инвестиция в плана на града Спасителят е получил инквизиция и разпятие! Дори съвременното технократично общество не разбра неговото послание, въпреки напредъка в научното познание. И това се случва защото на човечеството му липсва човещина. То възпита завоеватели, поробители, колонизатори, диктатори, терористи и престъпници, които величае и на които се клана до ден днешен!
И тази самовлюбена нарцистично в себе си върхушка не признава друго мнение, освен шарлатанските измислици на своите тайни шамани, нумеролози, врачки и псевдо – гадатели! Тя отказва да приеме истината и за моите ЕКГ (екологични календарни градове), с които се решават всички проблеми на нашето съвремие едновременно защото не чете нищо друго, освен извратените митове на своите вретенарки така, както мюсулманите фанатично четат само корана, чиито текстове не разбират дори имамите защото са написани на древен арабски език.
Инж. Лиляна Благоева Андреева
ПОЗИТИВНО
В утрото на светла ера
излезнах на далавера…
Пай голем от тортата гепих
и с финт кражбата прикрих…
Сега на Тропика съм се скатал –
куртурен остров съм избрал…
На континента ми перат паричките –
от кризата спасих ги всичките…
Далече съм от Чернобил и от Фокушима –
за мене вечно лято все ще има…
И нека другите да мизерстват и да мрът –
моите парички все ще се перат…
БЛАГОСЛОВЕНИТЕ
Не видяхме царя на царете
във времето на времената,
настъпи ерата на световете
на човеците с човещината…
Затуй в този празничен ден
сме радостно ощастливени,
че светът ще бъде обновен
а човеците – благословени…
ПОЗИТИВНО
В утрото на светла ера
излезнах на далавера…
Пай голем от тортата гепих
и с финт кражбата прикрих…
Сега на Тропика съм се скатал –
куртурен остров съм избрал…
На континента ми перат паричките –
от кризата спасих ги всичките…
Далече съм от Чернобил и от Фокушима –
за мене вечно лято все ще има…
И нека другите да мизерстват и да мрът –
моите парички все ще се перат…
СИЗИФОВ КАМЪК
Плъзгам се по острието,
балансирам под небето –
денем свит като кравай,
нощем мисли до безкрай…
Бутам камък като луд,
летем в пек, зиме в студ –
краката ми са с фистули,
ръцете ми са се издули…
Сизиф главата си надига –
сила до върха не стига,
в ушите му пищят гъдулки,
очите му – избодени шушулки…
Боже мой! – едва продума
и се строполи на друма…
КЛОШАР
На края на градския пазар
с патериците стои клошар…
В дъжд, пек, студ и сняг -
негов спасителен е бряг…
Достойнство не познава –
не очаква чест и слава…
Останал сал на милостиня –
а в душата му – пустиня…
Стотинки му оставяш,
но сърцето му раняваш…
Правата си не отстоява –
сал безсилен наблюдава…
Но не го хранете с вяра,
сърбал е нейната попара;
не му давайте надежда,
тъкана с кукувича прежда;
той не вярва в любовта,
но му е нужна топлота…
Вие усилие си направете,
добра дума му кажете -
нищо няма да ви струва,
че човещина не се купува…
ПОСЛЕДЕН ОПИТ
Малечка – Палечка не съм
в люлка от орехова шлюпка,
но съм сгушена като на сън
в дебела охлювна черупка…
Сред хората нямам врагове
сърцето ми свободно тупка,
но няма тез далечни светове
живея като в миша дупка…
Искам да си вдигна главата
да извикам с разперени ръце
-Хора!Излизайте от пещерата,
денят на свободата ни дойде!
Но кога протегна си ръката
или изправя целия си ръст,
някой пак угасва светлината,
пречупва злостно моя кръст…
Ще опитам за последен път
да отворя люк към небето,
че спрели сме на кръстопът
за да промениме битието…
Нямам вълшебни пръчки
като древния баща Мойсей,
но сплотени в наръч съчки
ще извикаме “Живот здравей!”
ТРУДНО
Трудно се пише поезия с химикал,
чувствата са някак други, остри,
че светът науките веднъж узнал
остави истините си житейски прости…
Готвим бързо в микровеле фурна,
но друг е аромата на гозба в гърне,
синевата не е тъй чиста и лазурна –
това е тежък смог, не е меко кадифе…
Погледът ни вече не е чист и ведър,
усмивката ни е порочно изкривена,
дружбата я мерим чак до милиметър,
а обичта ни май отдавна е скопена…
Живеем все на инат и ей така напук
в таз порочност и житейски грешки,
скотски,бедно и мизерно сред боклук -
не заживяхме щастливо по човешки…
Виним времето и твореца на съдбата,
свикнахме да бъдем озъбени и зли –
не намираме в себе си човещината,
човеци пак да бъдем бихме ли могли!...
Епопеята тук недовършена остава,
не станахме творци на своята съдба,
докато на чудеса робът се надява,
това не е народ, а жалки същества…
АДАЖИО - ШАНСОН
Не тъгувай за вчера,
не се надявай на отвъдното,
купи си бонбониера –
щастие сегашно сбъднато…
Не прави трагедия,
не драматизирай битието –
животът е комедия,
но внимавай зорко с питието…
И не се отчайвай,
не изпадай в тежка депресия –
душата си омайвай
с цветна пролетна импресия…
Че с магията на пролетта –
е налят вкуса на любовта…
ПОСЛЕДЕН ОПИТ
Малечка – Палечка не съм
в люлка от орехова шлюпка,
но съм сгушена като на сън
в дебела охлювна черупка…
Сред хората нямам врагове
сърцето ми свободно тупка,
но няма тез далечни светове
живея като в миша дупка…
Искам да си вдигна главата
да извикам с разперени ръце
-Хора!Излизайте от пещерата,
денят на свободата ни дойде!
Но кога протегна си ръката
или изправя целия си ръст,
някой пак угасва светлината,
пречупва злостно моя кръст…
Ще опитам за последен път
да отворя люк към небето,
че спрели сме на кръстопът
за да промениме битието…
Нямам вълшебни пръчки
като древния баща Мойсей,
но сплотени в наръч съчки
ще извикаме “Живот здравей!”
СВАТБЕНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Хиляди слънца възрадва
една вселенска сватба –
сватба на живеца,
сватба на твореца…
Плаха първа милувка,
една свенлива целувка –
с порива на обичта
озари вселенската тъма…
И бликна светлина,
възкръсна пак света –
процес велик, чутовен
на логоса мисловен…
Това е възкресение
и звездното рождение –
възкресението е сватба,
сватба на живеца
сватба на твореца!...
Бял пролетен ден,
ведро настроение
от Слънце озарен
с ново оживление…
Леко е на душата,
радостно сърцето
с дъха на цветята
и лазура на небето…
МЕДИТАЦИЯ
Гледаме си в пъпа
с другарката ми тъпа…
Преминахме на медитация
в модерната цивилизация…
Сега хортуваме потайно
и се наслаждаваме омайно
на чорбаджийските строежи
след поредните грабежи;
на нови бели лимузини,
на дворци с басейни и градини…
Остап Бендер да яде ряпа
и вече да им сваля капа …
ЧЕРНО И ЧЕРВЕНО
Не мечтая за РОЗОВ ДЕН
от кражби и лъжи затъмнен…
Не мечтая за РОЗИ СЕГА –
с насилие и без свобода…
Не мечтая за ПАРФЮМИ ОТ РОЗИ
сред толкоз черни некролози…
Не мечтая за РОЗОВО УХАНИЕ
сред толкова много страдание…
Не искам тези РОЗОВИ ОЧИЛА
в тази бедстваща малка стана…
Не искам РОЗОВИ ЛИЦЕМЕРИ,
влизащи в народните двери…
Не искам тези РОЗОВИ МЕЧТАТЕЛИ –
задкулисно безчинстващи деятели…
Не мечтая за РОЗОВА ДОКТРИНА
за панелната ни витрина…
Не искам РОЗОВИ ДУМИ
сред порой от картеч и куршуми…
Не искам по РОЗОВИЯ ПЪТ
хората наоколо да мрат…
Не мечтая за РОЗОВИ ГАРСОНИЕРИ
за жалки старци и пенсионери…
Не искам РОЗОВ ЕШАФОД
нито РОЗОВ РОБСКИ, КОНВЕИРЕН ЗАВОД…
РОЗОВО
Построихме ний завода
от вимето на народа
с ТеВеУ концлагеристи,
инженери и артисти…
Сега цари розова мизерия
в кастовата ни империя!
ВОЛНА, ЛУКСОЗНА БЪЛГАРИЯ – ХХІ век
БЪЛГАРИЯ = (БъЛ . Г + А) . Р и Я = (43 кв.км . 31 квадрата + 8 кв.км) . 4 региона + 8 кв.км = 1 341 кв.км . 4 региона + 8 кв.км = 5 3721 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 213 840 жители – виж чертежа.
Бъ = 4 = Берил – хим.ел. №4
Л = 3 = Литий – хим.ел. №3
Г = 31 = Галий – хим.ел. №31
А = 8 = Ахт – на немски език – извънградски строежи
Р = 4 = Четири – на български от латински
и = + = плюс
Я = А = 8 = Ахт – на немски език
ВОЛНА = ВоЛНа = 5 372 кв.км – площ на града
Во = 5 = Бор – хим.ел. №5
Л = 3 = Литий – хим.ел. №3
На = 72 = Хафний – хим.ел. №72
ЛУКСОЗНА = (ЛУ . КС + О) . З н А = (31 квадрата . 43 кв.км + 8 кв.км) . 4 региона + 8 кв.км = 5 372 кв.км – площ на екологичен календарен град – виж чертежа.
Л = 3 = Литий – хим.ел. №3
У = 1 = Уно – на италиански език
К = 4 = Куатро – на италиански език
С = 3 = З = Три
О = 8 = Осем
З = 4 = С = Куатро – на италиански език
н = + = наслагвам, прибавям, събирам
О = 8 = Осем
ХХІ век = 21 календарни града в България
21 града . 5 372 кв.км = 112 812 кв.км – това приблизително е площта на днешна България, която обаче не е волна (свободна) и не е луксозно обзаведена!
ЛУКСОЗНО ИМАНЕ В ХХІ век
ЛУСКОЗНО = 5 372 кв.км
ИМАНЕ = И М А Н Е = 112 812 кв.км
И = 1 = Идрогено – хим.ел. №1
М = 12 = Магнезий – хим.ел. №12
А = 8 = Ахт – на немски език
Н = 1 = Хидрогено – хим.ел. №1
Е = 2 = Хелий – хим.ел. №2
ХХІ век = 21 града . 213 840 жители = 4 490 640 души
213 840 жители = 3 календарни години . 9 блока . 12 жилищни квартала . 10 улици . 11 къщи . 6 души
инж. Лиляна Благоева Андреева
МУЗИКАЛЕН ПАСТОРАЛ
Нощта е тиха, нежна –
на цигулката от лъка,
мелодия безбрежна
от радост и от мъка…
Денят е светъл, ведър
от клавиши на роял -
поклаща вейки кедър
нотен, зелен пасторал…
Денем и в нощ сияйна
симфония са в злато –
звучи мелодия омайна
зиме и в топло лято…
“ ЕПОПЕЯ “ НА САМОЗАБРАВИЛИТЕ СЕ
КОГАТО ЦЪФНАТ ТЕМЕНУГИТЕ …ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле –
прати на майната си другите
и гледай ти да си добре…
Ако не цъфнат теменугите
ще цъфнат пак налъмите –
накисни в блато другите;
и обери на лозето салкъмите…
Излапай сам закуската,
изяж си с кеф обяда -
и дано на тайната вечеря
залъкът не ти присяда…
А когато гръм удари
и мълнията си видял –
зарежи ги твоите другари
и се радвай, че си оцелял…
Я, колко теменужки!
Отгде ли са се взели?
Туй са нащ/те дружки
в бизнеса успели…
Няма макове червени,
няма гъби-червенушки –
еколози са зелени
цъфналите теменужки…
Когато цъфнат теменугите
ще разцъфти и магданоса –
нека да се влачат другите,
а ти си уреди въпроса…
Когато цъфнат теменугите
и нещо ти не си добре –
не гледай в паницата на другите,
направи си черно кафе...
Когато цъфнат теменугите
и нещо аз се чувствам зле
не мисля,че съм като другите –
забравям за Черното море…
Когато пенсията не достига
и съм без приятели и дружки –
не мисля,че съм шушумига –
садя в саксия теменужки…
Правя си пролетна салата
от моркови и зеле с чушки;
не пожелавам на комшията колата
когато видя цъфналите теменужки…
Когато цъфнат теменугите
в утрото на светла ера -
нека да се разоряват другите,
ти да си на далавера…
Когато цъфнат теменугите
погледни и ти на Запад –
нека да гладуват другите,
останали на киселец и лапад…
Когато цъфнат теменугите
и дойде тука нищетата –
прати по дяволите другите,
ти си уреди нещата…
Когато цъфнат теменугите
блажено си изпий кафето –
нека протестират гневно другите,
уредено ти е дереджето…
Когато цъфнат теменугите
стани и ти подметка –
нека да мизерстват другите,
ти ще си на сметка…
Когато цъфнат теменугите
купи си розова фланелка –
да ровят в боклука другите,
на келепир е твойта сделка…
Когато цъфнат теменугите
и съдбата зачука по вратата –
изстреляй с ракета другите
на тъмната страна на Луната…
Когато цъфнат теменугите
в сената и конгреса –
хвърли вината върху другите
ти си гледай интереса…
Когато цъфнат теменугите
и кризата до кокала опре –
изпързаляй ти екологично другите
пешкира нека друг да опере…
Когато цъфнат теменугите
и се възцари народовластие -
нека стрелят там по другите,
а ти се наслади на човешкото си щастие…
Когато цъфнат теменугите
не отивай в Чернобил –
прати да гасят пожара другите
ти избягай с автомобил…
Когато цъфнат теменугите
и танковете дойдат тук –
не излизай на площада с другите
яж екологичен зеленчук…
Христо Минчев от Стара Загора
Когато цъфнат теменугите
и вятър в листата зашуми –
прати на майната си другите
и в чашата утеха намери…
