ПИСМО ДО ДЕЦАТА
Чеда мои,
Тука две нощи се сляха
и затуй звездите не изгряха…
Няма тука бели каравели
вред са хоризонти посивели…
Тука сива е мъгла лютива,
а в душите – тръне и коприва…
Навсякъде е троскот – паламида,
А сърцата – каменна са пирамида…
Сърдит, намръщен им е нравът,
бързо род, приятелство забравят…
Гемии тежки са сковали,
съдбините със вериги оковали…
За човеци няма тук сполука –
надалеч да бягаме от тука…
Няма коментари:
Публикуване на коментар