ТРУДНО
Трудно се пише поезия с химикал,
чувствата са някак други, остри,
че светът науките веднъж узнал
остави истините си житейски прости…
Готвим бързо в микровеле фурна,
но друг е аромата на гозба в гърне,
синевата не е тъй чиста и лазурна –
това е тежък смог, не е меко кадифе…
Погледът ни вече не е чист и ведър,
усмивката ни е порочно изкривена,
дружбата я мерим чак до милиметър,
а обичта ни май отдавна е скопена…
Живеем все на инат и ей така напук
в таз порочност и житейски грешки,
скотски,бедно и мизерно сред боклук -
не заживяхме щастливо по човешки…
Виним времето и твореца на съдбата,
свикнахме да бъдем озъбени и зли –
не намираме в себе си човещината,
човеци пак да бъдем бихме ли могли!...
Епопеята тук недовършена остава,
не станахме творци на своята съдба,
докато на чудеса робът се надява,
това не е народ, а жалки същества…
Няма коментари:
Публикуване на коментар