ПОЛЪХ

ПОЛЪХ

Ти си лек зефир,

ти си розов пух,

ти си свеж ефир,

Ти си ведър дух…

Ти си упование,

сияние в тъмата –

лек си за страдание

на тялото и на душата…

Бризът свеж,

небе – коприна,

в косите скреж,

а корабът замина…

Вечно си мечтание,

щастие бленувано -

любовно си очарование

тъй чакано,жадувано…

На брега стоиш,

чайки прелитат,

а времето лети

и дните отлитат…

Полъх е живота,

порив на духа -

музикална нота

в безкрайността…