СИЗИФОВ КАМЪК
Плъзгам се по острието,
балансирам под небето –
денем свит като кравай,
нощем мисли до безкрай…
Бутам камък като луд,
летем в пек, зиме в студ –
краката ми са с фистули,
ръцете ми са се издули…
Сизиф главата си надига –
сила до върха не стига,
в ушите му пищят гъдулки,
очите му – избодени шушулки…
Боже мой! – едва продума
и се строполи на друма…
Няма коментари:
Публикуване на коментар