ВСЕКИ ДЕН
Всеки ден събуждам се с усмивка
душата си за блянове разтварям -
мисля, че все пак съм щастливка
щом сутрин с добри хора разговарям…
Всяка вечер лягам много огорчена
сърцето ми от безнадеждност свито;
усмивката ми отново е изпепелена
съществото ми от обиди е пропито…
Докога ще властва този дух свиреп,
докога ще търпим толкоз груби хора?
Нека да чуе и прогледне хром и слeп:
за човечни същества свиква се събора!
Няма коментари:
Публикуване на коментар