НЯМА ЗА КАКВО ДА ПИША...

НЯМА ЗА КАКВО ДА ПИША…

Няма за какво да пиша,

нищо вече не очаквам –

духа взе често да въздиша,

от болежки се оплаквам…

Нямам тежки терзания,

няма ги големите мечти -

въпреки науки и познания

животът просто си върви…

Забравям целите велики,

не чакам голямата вълна –

сред тълпите бледолики

разумът човека не позна…

Не търся в себе си човека,

нямам далечни хоризонти,

няма да живея чак до века,

зомби съм на мастодонти…

Няма време за дела големи,

търсейки насъщния си хляб,

светът не пише и чете поеми –

човекът става хром и сляп…