НОЙЯ
Направих си висока мачта,
уших корабните и платна
от извечна човешка мечта,
от блянове и нощна нега…
От гофер сглобих си яхта
за моята изгубена душа –
стоя ден и нощ на вахта,
търся щастливата звезда…
Край мене кораби минават,
комети скоростно летят,
сигнала ми не разпознават,
от погибел дали ще се спасят…
Знамето с една ръка развях,
държа и факела на свободата,
но човек в корабите не видях -
потъва на хората човещината…
Няма коментари:
Публикуване на коментар