ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ ЛИ?...
Замлъкнаха пойните птици,
изчезнаха щурчета и светулки,
не играят кръшни ръченици,
няма селски гайди и гъдулки…
Всичко вече е изпито и изпято,
всеки ден – цигански баници,
целогодишно – циганско лято,
немотия - без межди и граници…
Не са игриви и весели децата,
хората са стихнали и умълчани,
дори облаците бели в синевата
са въздишки от мъка изтървани…
Таз картина тъжна и печална,
затишие пред страшни бури,
в епохата разделна и фатална
старите империи ще прекатури…
Ще има ли след вихрите дъга,
ще видим ли на Ной кивота,
ще измие ли скърбите дъжда,
ще оцелеят ли хората, живота?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар